Татяна Ведерникова – хипнотизираща от началото до край
Пътят през хандбал до 20-сантиметрови токове, как се печели злато на пилон и колко души тренират пол денс у нас
За първи път срещам Татяна Ведерникова случайно преди две години. Тогава тя замества редовен инструктор в един от часовете по пол денс, а аз нямам идея коя е. Още на загрявката си давам сметка, че пред мен стои не просто танцьор.
Паметта обаче ме лъже. Няколко месеца по-рано съм я виждала на сцена.
Ако по онова време съм гледала представлението леко разсеяна и в очакване на следващия „уау” момент, всичко се променя, когато започва групово изпълнение, в чийто център е Татяна – хипнотизираща от началото до край.
Представата ми затвърждават и постижения малко по-късно през същата година. България получава първите си два златни медала по екзотик пол денс от Exotic Generation Greece 2023 – едно от престижните състезания, еквивалент на мини световно първенство в спорта. В груповото съчетание, донесло отличията, е и Татяна.
Междувременно постиженията на момичетата от българската пол денс общност стават все повече и настоящата година не прави изключения.
В дълбините на екзотика
Противно на стереотипа, класическият пол денс не върви в комплект с токчета. Всъщност дори не е толкова танц, а по-скоро поредица от акробатични движения във въздействаща последователност. Но, когато говорим за екзотик пол денс, може би точно него сте си представили първоначално – обувки на платформа минимум 15 см., експресивност, сетивност и творчество в изцяло танцувална хореография.
Специалността на Татяна е така нареченият Exotic Flow – вълнообразните движения или както тя го описва „стил, който непрекъснато тече и не спира, елемент след елемент”.
Flow-ът е мек и може да изглежда сякаш човек няма кости. Липсват тръшкащите акценти, характерни за Hard Style или Old School стила.
Когато преподава Flow, Татяна (или Танчето, както я наричат) често обяснява движенията с битови примери като „мазане с четка“.
„В началото изглеждаше потресаващо зле. Мислиш, че се справяш, но, като се видиш отстрани, си казваш: „доникъде съм”, сеща се тя за първите си опити с този стил.
Ако не вярвате, пробвайте пред най-близкото огледалото.
От хандбал до 20-сантиметрови токове
Както може да се досетите от името, 29-годишната Татяна Ведерникова е родом от Русия. Отрасва в Санкт Петербург, а от 15-годишна живее в Бургас.
Балните танци са първият ѝ спорт, очевидно положил солидна основа към усета ѝ за ритъм и постановка от ранна детска възраст.
Активността, с която преминава през подрастващия си живот, обаче е хандбалът (представете си футбол, но с ръце и с по-малко играчи в отбор). Започва да го тренира в пети клас, когато клубът по бални танци се разпада. Майка ѝ, която е бивша хандбалистка, я насочва към въпросния отборен спорт, а Татяна продължава да го тренира и в България до завършване на гимназия.
За следващата степен от образованието си Танчето се мести в София, за да учи специалност „Графичен дизайн”.
Научавам, че я влече рисуването с акварели. Моля я да покаже рисунка, за да видим как маже, когато не ползва краката си.
През лятото на 2016 г. Татяна попада на клипче на танцьорката на пилон Анастасия Скухторова. Тогава Танчето е в лятна ваканция между първи и втори курс и по това време е в Бургас. Веднага решава, че трябва да пробва пол денса, който по това време не е особено популярен у нас.
От първата среща с пилона е убедена, че това ще е нейният спорт, макар класовете да не минават по план – на дебютния е намазана с плажно масло, а на втория с крем за след изгаряне. Ако не знаете, кремовете са враг на сцеплението пилон с кожа.
„Не можех да правя дори столче (една от елементарните фигури за напълно начинаещи)”, сеща се тя. „Третия път не се мазах с нищо. Но още на първата тренировка знаех, че това ще правя много дълго в годините – въпреки, че бях потресаващо зле. Любов от пръв поглед.”
В края на 2018 г. Танчето става инструктор в столичната школа на Pole Dance Bulgaria и спорадично преподава и в Pole Dance Burgas. По това време тренира основно класически пол денс и има две състезания зад гърба си.
„От момента, в който станах пол денс инструктор, разбрах, че искам да правя повече фигури, елементи и комбинации на пилона.”, коментира тя.
„Буквално съм самоука в екзотика – каквото съм научила е от клипчета, от онлайн уроци. Било ми е по-дълго като път, но от друга страна, така повече съм разбрала какво точно се прави, защото не съм била повлияна от инструктор.”
С напредването Татяна се увлича и по импровизацията.
„В един момент просто се запитах: Защо, когато един артист излиза на сцена, прави много атлетични и изчистени неща, го забравяш до края на деня? Понякога пък излиза друг човек на сцена, не е кой знае какво от страна на елементи, сложност и техника, обаче го запомняш и след като приключи съчетанието, а докато го гледаш, си хипнотизиран.”
„Много време се чудих къде е разликата, защо така се получава. Започнах да дълбая и да ходя на класове по импровизация, които много ми помогнаха. Не пол денс импровизация, а (танцувална) импровизация. В един момент почнах и на пилон да импровизирам, сама да си измислям някакви задачи... Смятам, че това много ме дръпна.”
И, ако в началото я е влечало да направи някой сложен спортен трик с пилона, открай време Татяна приоритизира да изглежда интересно (включително и за себе си) и през цялото време да държи зрителя под напрежение.
Получава ѝ се. И едни от най-класните съдии на международната сцена изглежда мислят така.
Отличия с качество, не за количество
През 2023 г. Татяна Ведерникова завършва и на девето място в професионалната категория във Flow стила на Exotic Generation Greece.
„Не знам с какъв акъл отидох директно при професионалистите на Flow”, разказва тя.
Аргументът ѝ към онзи момент е, че е отишла заедно с „ученичките” си и не е вървяло да се състезава с тях.
„Бях страшно доволна, че влязох в десетката. Конкуренцията беше наистина на високо ниво и се бяхме класирали 20 души тогава.”
А тази година през април Татяна и момичетата от Pole Dance Bulgaria донасят 5 знакови медала от Fusion Pole Championship – друго от топ международните състезания, организирано от светилото в спорта Олга Бисерова.
Танчето взима златото в полупрофесионалната категория на Flow – за въпросната категория кандидатстват 90 души, като 25 се класират за участие в състезанието. Въпросното първо място ознава, че на следващото издание тя ще се конкурира директно при професионалистите.
В личния ѝ състезателен календар обаче не биха фигурирали повече от две или три състезания на година. Това е така предимно, защото са малко тези, където съдийстват хора от най-висок ранг и откъдето тя би била удовлетворена, когато си тръгне с отличие.
„Преди да се пусна на което и да е състезание, гледам съдиите. Не ми е интересно да се състезавам, когато не ми харесва съдийският колектив. Когато видиш какво е качеството на един съдия (например, като му отвориш Инстаграм и има клипче как twerk-ва), помислиш си, че ще те оценява такъв човек... Тогава ми спада мотивацията да се подготвя.”
Тенденциите по света и у нас
Трудно е да се изчисли колко хора тренират пол денс, но в последното десетилетие популярността на активността значително е нараснала – и как не би, предвид клипчетата с главозамайващи трикове, които трудно бихте игнорирали във възхода на социалните мрежи.
В Европа има стотици студиа, а у нас десетина активни, като повечето са базирани в София. Най-известна в страната е школата на Pole Dance Bulgaria, с трите си локации в столицата.
През настоящата година трениращите класически пол денс само в Pole Dance Bulgaria са средно 340 души на месец*, без да има някакъв значителен ръст през последните години. Паралелно тези, които посещават и екзотик пол денс класове, се очертават около 400 души на годишна база. Броят през миналата година по същото време е бил 300. Това е явен ръст, затвърждаващ една глобална тенденция.
„Във всяка една държава, в която почне да се развива пол денсът, първо се развива класическият пол денс. Екзотикът всичко го гледат на криво: „някой ходи там да се кълчи на токчета, аз тук дойдох наистина да тренирам.”
„Може би от една година забелязвам как постепенно екзотикът нашумява и в България. Най-малко, че в самата школа има много повече класове, запълват се, хората почнаха да си взимат (екзотик) обувки – при положение, че не можеш да ги купиш ей така. Няма ги в мола. Аз затова в началото бях много скептична, че екзотик пол денсът въобще ще провърви в България, защото на кой ще му се дават 300 лева за обувки. Инвестиция са.”
И Танчето вижда, че в един момент, „примерно след три или четири години, мнозина се насищат на класическия пол денс” и тогава е време за ъпгрейд. Макар и у нас това да се случва с леко закъснение, като по учебник.
„Научават базови елементи и следващото ниво вече става много трудно – професионални изпълнения и т.н. Ако това ти е хоби, наблюдаваш, че можеш да правиш някакви елементи, можеш да сглобиш съчетание, но нещо липсва. И обикновено липсва точно танцът. Пол денс неслучайно има думата dance. Та когато хората осъзнаят, че им липсва танц, почват да търсят или pole contemporary или екзотик.”
„Екзотикът дава усещане за структура и човек почва да мисли по-широко и по-завършено.”
© Красимир Тодоров / @ktt.visuals
Наследството на Татяна Ведерникова
Днес отново засичам Татяна по време на триседмичното ѝ посещение в София – след като е прекарала половин година в Гърция и ѝ предстои друг по-дълъг престой във Франция.
Тя ме помни, въпреки, че сме разговаряли веднъж преди две години.
В пол денс общността у нас почти всички разпознават Танчето. Та затова винаги е празник, когато тя е на посещение в София, а мнозина приоритизират седмицата си според това кога ще има неин клас.
В последно време танцьорката се мести за по-дълги периоди в чужбина, защото графикът на партньора ѝ, професионален волейболист, го изисква.
Питам я как ѝ се отразяват тези смени на обстановката. Мисля си, че като артист (не единствено като инструктор) може би е добре... Но тя успява да ме обори.
„Тегаво ми се отразява. Много хора го приемат като: „уау, сега ще науча нещо ново... Нови хора, ново място”. А в моята глава това е на последно място. Вместо това ми светва една червена лампа – сега какво правим!?”
Споделя ми, че, когато търси ново студио, в което да се установи работно, я преследва синдромът на самозванеца и според нея не се презентира както би подобавало за човек с нейния бекграунд.
Дори ме изненадва с факта, че е запалена цветарка и е оставила цяла градина на майка си в Бургас.
„Домошар съм по принцип. Ако мога и котка ще си взема.”, заявява екзотик фурията.
Тя продължава да се състезава с българския флаг, където и да е базирана в даден период от годината. Съдиите, от които най-много се "притеснява", обаче са не международните, а познатите и приятелите ѝ от Pole Dance Bulgaria.
„Като се прибера в България, имам чувството, че предстоящият „Маймунарник”* ще ми е много по-сложен. По-лесно е да излезеш пред публика, която не те знае, защото няма очаквания.”
„Тук хората знаят какво мога. И ти искаш да им оправдаеш очакванията.”, завършва Татяна.
* Препратка към ежегодното събитие на Pole Dance Bulgaria „Въздушни истории" в откритото пространство на бар „Маймунарника”. Представлението по традиция е през юли с пълна програма от въздушна акробика – воали, обръч, пол денс, екзотик пол денс и още – изпъленена от напреднали трениращи и инструктори.
* Данни на Pole Dance Bulgaria, предоставени единствено за публицистична цел пред Марина Сивенова.
